Разговор между приятели:
- Разведох се, а детето го дадоха съвсем несправедливо на жена ми...
- Защо пък да е несправедливо?
- Ами, неспрведливо е... Ти отиваш на автомат за кафе и пускаш вътре стотинки, а той ти пуска чаша кафе....
- Е и?
- Какво "и"? На кого е чашата - твоя или на автомата?
Отивам на риба и цял ден - нищо. Таман си тръгвам и опа, нещо се закачи на въдицата. Дърпам и изваждам някаква жаба.
"Пусни ме рибарю, аз съм златната жаба и ако го сториш ще ти изпълня едно желание."
"Добре, викам си на акъла, за какво ми е тая жаба и понеже играя на тото я накарах да ми каже шест числа. Прибрах се и попълних фиш с нейните числа. И няма да повярвате - ударих джакпота. И като се почнаха едни веселби - цяла седмица. Сетих се за златната жаба и реших да отида да й благодаря. Попитах я какво да направя за нея.
"Искам да ме любиш, защото аз всъщност съм омагьосана принцеса!"
Гледам я аз - крастава и грозна жаба, ама нали ме направи милионер. Прежалих се, стиснах зъби, притворих очи и почнах да я чукам. По едно време отварям очи и гледам - гадната жаба се превърнала в красиииива, неееежна четиринадесет годишна девойка.
Ето така седят нещата, господин съдия ...
Пийте червено вино за да сте здрави, а здравето ще ви е необходимо за да можежете да пиете ракия
Две птички си летели.Едната свила в ляво,другата свила арматурно желязо.
- Докторе, жена ми е бременна. Кажи какво ми е позволено да правя?!
- Първото тримесечие имаш правото да правиш всичко. Второто тримесечие - само кучешката. А на третото - само вълчата.
- Вълчата ли?!?!
- Елементарно - стоиш пред дупката и виеш...
Сър Джон играе покер всяка петък вечер в близкото до имението му градче. /Близко, близко - има- няма 15 мили/. Понеже, като всеки джентълмен се увлича в играта и играе до късно си пази едни 50 паунда за такси до имението.
Една петък вечер, обаче сър Джон толкова се увлича в играта /ей сега ше си избия загубите - мамка им и киртаци/ и пропилява и скътаните пари за такси. Излиза на пиацата,леко подпийнал, вънка духа вятър, припръсква - аха-аха да рукне дъжд. Слава богу, има едно такси на стоянката - сър Джон отива. Сяда и почва любезно да обяснява:
- Виж кво, значи приятелю! Аз съм лорда на областа, имението тука 15 мили на запад е мое. Обаче, да му се не види профуках в кънтриклуба и последния паунд на покер. Дали е възможно да ме закараш - ще ти платя двойно.
- Абсолютно изключено, сър - невъзмутим е шофьора. Разпоредбите на гилдията са непоклатими.Не мога да ги нарушавам. Трябва да сте платежоспособен...
Пуска сър Джон в ход цялата си убедителност, обещава двойни, тройни премии. Шофьора - невъзмутим. Накрая сър Джон опитва и последен ход.
- Виж кво приятел, това е ролекса на Джордж Буш. Личен подарък ми е от Хашим Тачи, докато бяхме заедно на едно сафари в Африка. Струва повече от шибаното ти такси.
Шофьорът леден:
- Вижте сър, наистина ме трогвате, но...Не мога. И то не заради мен. Заради колегите. Какво ще кажат колегите, ако наруша принципите!
Излиза от колата сър Джон и поема по шосето към имението. За да е пълно щастието му след 15 мин руква проливен дъжд.
Няколко седмици по-късно.
Сценката се повтаря. Сър Джон играе покер в кънтриклуба, профуква всичко, нооо...си пази ония 50 паунда.
Излиза на стоянката, тоя път пълно с таксита. Нашият човек - "Какво ще кажат колегите"е на края на редицата. Влиза сър Джон в първото такси - сяда, подава банкнотата и казва:
- Приятел, айде за тия пари да ме закараш до имението, а на края ше ми направиш и свирка.
Шофьорът бесен, почва да псува, изгонва сър Джон. Той се качва на второто такси и там сценката се повтаря. Трето, четвърто. Накрая сър Джон се качва при познайника от миналия път и казва:
- Карайте, ако обичате на запад към имението.
И малко след като са потеглили с мазна усмивка добавя:
- Айде сега да видим - какво ще си помислят колегите!
Изпит по Биология:
-Колежке, колко сперма изхвърля
мъжът за един път?
(леко замисляне)
-От 2 до 3 глътки професоре.
Веднъж в час по-български в класа на Иванчо щял да влиза инспектор на проверка. Учителката знаела за "мръсната уста" на Иванчо, извикала го и му казала:
- Иванчо, като влезе инспектора, няма да вдигаш ръка, нито да казваш каквото и да било, ясно ли е?
- Да, госпожо - отвърнал Иванчо.
Дошъл денят на проверката.
Класа имал за домашно да напише съчинение за зимата.
Учителката казала:
- Деца, нека сега да видим какво сте написали за домашно. Кой ще си го прочете?
Всички деца навели глави, само Иванчо вдигал високо ръка.
Учителката се правила, че не го вижда известно време, но инспектора казал:
- Госпожо, този ученик вдига ръка, а вие не го вдигате. Кажи, моето момче.
Станал Иванчо и започнал да чете:
- Ситен сняг се сипе над полето, клоните на дърветата се превиват от тежестта му, дебел лед е сковал езерото, а на леда глутница вълци...
Учителката след първоначалното притеснение, се поуспокоила, като си рекла, че сигурно Иванчо нещо се е поправил...
- ...се ебат, госпожо.
Учителката с ужас погледнала първо инспектора, после Иванчо и казала:
- Иванчо, не е ли малко неудобно...
- Неудобно е госпожо, хлъзга се, но те пак се ебат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар