четвъртък, 2 декември 2010 г.

Монолог

Нека сега да ви кажа няколко думи за себе си.

Преподавател съм по така наречената практика.
Още като пеленаче са ми закачили люлката в работилницата, за първи път като ми се е появил фокус във погледа на един метър наредено над мене като в Аптека - пили, чукове, триони...
На 6 месеца с едно врътване съм го стягал менгемето до края.
На 1 годинка стоманена шина 4 сантиметра съм я разрязвал за 1 минута.
На 2 години с лявата ръка цепя дърва с дясната бетон бъркам. Орехите си спомням ги ядях цели и ги плуех мелени - направо готови...
Това значи на 2 годинки...
На 3 годинки си спомням много добре защото тогава завърших и основното образование, на три годинки като се изморяха биволите ралото съм го теглил с 13 км. в час.
От Книгата на рекордите на Гинес дойдоха видяха, не повярваха, умряха, други дойдоха и чак тогава повярваха.

На 4 години вече 7 езика перфектно, а също и морзовата азбука ... и съответно френската и английската морзова азбука.
На 5 годинки имах вече първи скок със парашут.
На 6 годинки скок без парашут, а на 6 годинки и половин скок от място горе в самолета с Парашут. И вече започнах малко все пак да ги разнообразявам нещата - скок от самолет в друг самолет с делта планер, скок от самолет на влак който влиза под Ламанша и излиза и паркира върху кораб, скок от аерогара коята е заобиколена изяло от щъркели..
и скок от батут на батут който вече е пенсиониран батут - това беше много сложно.
След това вече нещо започна да ме яде от вътре, че имам вече две образования, трябва викам да завърша и вишо образование и отидох във Масачузетския технологично биологически национално космологичен институт Където завърших "Влизане и излизане от капандура при положение че вали и при положение ако не вали как би влязал ако вали".
И на връщане викам бе дай да видя бе тая Европа както толкова говорят Европа, Европа, Европа....хубо ай ще мина да видя.
И минавам през Париж веднъж (те тъкмо бяха постоили Айфеловата кула) гледам едни деца седнали пушат цигара, пият кафета.
- Ко прайте викам, не ви ли е срам вас млади хора, няма ли работа за вас?
Те казват тука учим.
-Така ли? Какви сте вие?
Ми Студенти - учим.
- Какво е това тука?
Ами Сорбоната.
- Бре?
Завърших и Сорбоната, прибирам се на село казвам "Ето завърших и Сорбоната", те казват не ти вярваме.
- Така ли?
Върнах се пак я завърших и тогава повярваха.
И така като всеки мъж викам трябва да се служи войник - влезнах в кавалерията.
Като викам "тъй вярно" - три коня излизаха от равновесие, на четвъртия му се късаха ремъците и прането го вадеха от сушилнята със ръб - такава ударна вълна. И тогава докторите решиха да ми извадят сливиците.
Три часа се мъчиха - сестрата свали 6 килограма, ножици стошени, клещи угънати - няма резултат... даже трета сливица излезе на пук защото съм инат. И взех да пея още по-добре. Затова ви го разказвам това нещо.
Между другото не знам дали знаете, че всяка сливица допълнително качва гласа с една октава отгоре. Не случайно оперните певци са така по-пълни хора, защото всичко това е сливици...


(Камен Донев)

1 коментар: