Да отидеш до телевизора и да го включиш от
копчето на стабилизатора.
Да поставиш игличката на грамофона точно
там, където започва новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и
бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката,
когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да носиш лентите във фотото да ти ги
проявяват и после да чакаш да си вземеш
снимките, за да ги видиш за пръв път.
Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с
молба да ти услужи с чаша захар, понеже
магазинът не работи, а после в знак на
благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
Да си оплетеш блуза по образец от списание
Бурда.
Да бързаш да се прибереш, защото ще ти
"звъннат".
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от
кранчето една от шест.
Да вариш прясното мляко след като го купиш,
защото ще вкисне.
Да отключвиш с ключа, както ти е на врата.
"На ти две лукчета, че нямам да ти
върна."
Да събираш салфетки и станиоли от
шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче,
Мурзилка, Веселые картинки, Космос,
Паралели, Септемврийче…
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш
решетката и след това да пуснеш монетка 1
стотинка, за да тръгне.
Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш
доклад по биология в 2 екземпляра.
Да влезеш в детската градина и да видиш
всичките деца облечени в сини или червени
пресилки и шорти под тях, на ситни или едри
квадратчета, тип " голям пипит".
Да пушиш в самолет.
Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна
кафемелачка.
Да се вълнуваш, когато "пуснат" нещо в
магазина.
Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в
читалнята да търсиш материали, защото няма
Гугъл.
Да си разменяте подаръци в училище за Нова
година – старателно надписани книги и
грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се
прибира за вечеря, а не защото е тъмно или
страшно.
Да ходиш до "Домашни потреби" за тиган,
до "Плод-зелечук" за чушки и домати, до
"Млад техник" за детски играчки, до
"Битовия комбинат" за …
Да си купуваш плочи с музика.
Да сменяш ремъка на касетофона.
Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка
докато направи пяна, за да стане фрапе.
Да играеш на криеница, стражари и апаши и
пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине
никаква кола покрай теб/.
Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да
тичаш да се скриеш.
Да си дадеш чорапогащника на 'ловим
бримки'.
Да си вариш домашна кола-маска.
Да хвърляш яйца от балкона върху
неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял телевизор "Студио
Х" всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин "Бързи, смели,
сръчни".
Да познаваш мириса на "Кореком".
Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Да се съберете родата на копане или бране
на царевица или грозде.
Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да
се питате с приятелката ти от 2 етаж коя
колко има още да пече.
Най-големият магазин, който си виждал да са
централните хали.
Да разлистваш Некерман и да му се взираш с
влажни очи.
Да си правиш захарна вода за косата, вместо
гел.
Да се подредите всички от семейството за
банани на Нова Година и да се правите, че не
се познавате.
Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на
сватба, банкет или друго събитие, за да си
по-модерен.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в
зелено.
Да се състезаваш с другарчетата за
най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и
кестени за чавдарско поръчение през лятото.
Да те гледат кисели продавачки, а ти да се
отнасяш с тях като с богини.
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят
батериите, да въртиш касетата на
химикал/молив.
Да си мечтаеш за "ходеща кукла" от
СССР.
Да отидеш на истинско изпращане на войник.
Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова
година, да се чудиш какво ще ти донесе и още
преди да е дошъл, да откриеш подаръка в
гардероба, прилежно скрит из дрехите.
Да се возиш в автобуса с билетче от 6
стотинки.
Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка,
за да провериш дали няма утайка, като
избираш само зелени или само кафеви
бутилки.
Да носиш пръстенчета, направени от
обвиката на бонбони Лакта.
Да си опечеш филийка на печка с дърва или на
котлона, вместо на тостер.
Да увиваш чужда книга, взета назаем, с
вестникарска хартия, за да не се повреди.
Да влезеш в супера, а там да има само сол и
оцет.
Да стоите до тъмно с децата на вън и да си
разказвате страшни истории за извънземни.
След това се изпращате взаимно, защото си
умирате от страх.
Да звъниш на телефон 177, предшественик на
чатрумовете. Включваш се в конферентен
разговор с още n на брой хора, ако някой ти
допадне - разменяте си телефоните и си
звъните.
Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в
багажа.
Всеки възрастен, познат или не, да може да
ти плесне един зад врата или да ти издърпа
ухото, ако си направил нещо нередно, а майка
ти не само няма да се възмути, че някой е
пипнал безценното й чадо, което се държи
като диване, ами и ще им благодари и после
сама ще ти плесне един зад врата и ще ти
издърпа ушите…
Да си купиш половинка хляб за 15 ст.
Преди филмите да има преглед със сериозен
чичко, който да ти обясни какво ще видиш и
как трябва да го разбереш.
Да ядеш луканка по празници.
Да си носиш стотинките в кожено
портмоненце на врата.
Да си прибираш ключа на връв под блузата, за
да не ти го снимат от самолет и после да
влязат у вас.
Да слушаш всеки следобед нивото на река
Дунав в сантиметри.
Да нямаш видео, да слушаш филма,
преразказан от приятел, който го е чул от
приятел, а после да го преразкажеш толкова
подробно и цветно на друг, все едно си го
видял сам.
Да идеш в чужбина точно след падането на
режима и всичко, което да можеш да напишеш в
картичката до близките да е 'Тук
магазините са пълни!', от което майка ти да
умре от срам.
Майка ти да донесе огромен чувал със соц
дамски превръзки, на които лепилото не им
държи даже предпазната лента, и вкъщи да
настъпи небивала веселба, защото сте три
жени, а лигнинът е неудобна работа.
Да има само два канала на телевизията:
Първа програма - работи от сутринта до 12,
завършва с химна; Втора програма - работи от
5 следобяд до 9-10 вечерта.
Да си "дежурен" до вратата на класната
стая и да викаш "Клас стани! Клас
мирно!"
Да си простират съседите от първите етажи
прането на онези простори, дето бяха
поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи,
гащи, чорапи, потник.
Да си купиш еспадрили и да им слагаш
подметки при обущаря.
Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма,
да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги
намериш, да ги изчакаш у тях.
Да се събирате у вас или съседите защото
спират тока 2 към 1 и освен това няма друго
какво да се прави.
Да гледаш през прозореца кой блок има ток и
да прелистваш на ум дали не познаваш някой
от там за да му идеш на гости да гледаш мача.
Да те накажат с мъмрене по радиоуредбата в
училище.
Да ти намалят поведението! С две единици!
Да си купиш касети за 7 лева с връзки.
Да гледаш в тавана светлината от нафтовата
печка, докато заспиш.
Да ходиш до "Кореком" и да гледаш
показаните тоблерони, шоколадови яйца и
касетофони с жален поглед.
Да помагаш на тате да прекарате
"държавния" бензин през филтър със син
камък, за да му се махне боята и да не ви
хванат.
Да ходиш на училище от 07.00ч., за да участваш
в задължителната физ. зарядка.
Баща ти да монтира втора инсталация вкъщи
на 12V за осветление и да върже портативен
руски телевизор към нея, за да гледате
"Время" или "Панорама".
Да си купиш билетче за градски в София и да
се возиш с него във Варна. При проверка от
контрольор всичко да е наред.
Да ходиш в "Търговия на едро", за да си
купите банани с връзки и в пълна секретност.
Да носиш 2 стари гуми годни за регенерат, за
да можете да си купите 1 нова "Вида
Спорт". Имаше и руски в "Кореком".
Да скриеш изкуствените зъби на баба си.
Да се хвалиш пред приятелчетата си колко
бой си изял от мама и тате.
Да висиш на опашка всеки вторник пред РЕП-а
с още десетина вагабонти, с надеждата да
докарат "Pif" и ако няма да търчите през
глава до следващия РЕП.
Да можеш по всяко време като огладнееш да
отидеш у съседите и да те нахранят.
Да измислиш мелодия, която да свириш с уста,
за да си повикаш детето да се прибира.
Баба ти прави най-добрите палачинки!
Да наблюдаваш всяка неделя как баща ти и
повечето комшии навличат вехти дрехи и
работни престилки и започват да
"оправят" колите си.
Да слагаш хартийка в кибрита, за да не му
дрънкат клечките и да те хванат в училище,
че пушиш.
Да си занесеш запалката за зареждане.
Да си мечтаеш за електронен часовник.
Да отидеш на НВО.
Да стоиш две години в казармата плюс три
месеца задръжка ако не си приет да учиш.
Да имаш политически изпит за влизане във
ВУЗ.
Да имаш политически изпит за дипломиране
във ВУЗ.
Ако сте били дете тогава, като погледнете
назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте
успели да доживеете днешния ден. Ние се
возехме на коли без предпазни колани и без
въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха
оцветени в ярки бои с голямо съдържание на
олово. На шишенцата с лекарства нямаше
секретни капачета, вратите често не се
заключваха, а шкафовете в къщи не се
заключваха никога. Пиехме вода от улични
чешмички, а не от пластмасови бутилки. На
никого дори не би му хрумнало да кара колело
с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от
дъски и лагери, намерени на някое бунище, и
едва когато вече летяхме по нанадолнището
си спомняхме, че сме забравили да им сложим
спирачки. Сутрин излизахме от къщи,
играехме по цял ден и се прибирахме, когато
запалваха уличното осветление – там където
го имаше. И през цялото това време никой не
можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни
телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и
пиехме лимонада от една и съща бутилка - и
никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри,
компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна
телевизия, интернет и на тълпи ходехме на
кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от
къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше,
отивахме у тях и се виждахме с него. Просто
така, без предварително обаждане! Сами в
този жесток и опасен свят. Без охрана. Как
изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши
и ги ядяхме с костилките – и на никой
костилките не му прорастваха в корема. През
междучасията се пръскахме с вода от
многократни спринцовки и бутилки от
„Веро". Нашите постъпки си бяха наши
собствени и ние бяхме готови за
последствията. Порязвахме се, ходехме в
синини и натъртвания или си чупехме
кокалите – но никой никого не съдеше.
Смятахме, че за всичко сме си виновни ние
самите. Представата, че можеш да се откупиш
от ченгетата или да се скатаеш от казармата
практически не съществуваше. Родителите от
онези времена винаги вземаха страната на
закона, можете ли да си го представите:
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. По погрешка въвеждаш пин кода си на
микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти
от години.
03. Не можеш да си намериш колата на
паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич,
отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит,
отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били
взривени и сменяш канала, защото не е нищо
ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в
самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се
обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е
кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин... за да намериш
къде си оставил мобилния си телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на
дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори
собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
14. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма.
Единственото по-страшно е да го загубиш!
15. Децата ти играят футбол всеки ден... пред
компютъра.
16. 10- годишния ти племенник не може да
говори много, но може да чати перфектно.
17. 10- годишния ти племенник пише по-бързо на
клавиатурата, отколкото говори.
18. Не си модерен, ако си на 20 години и не си
спал с някой от твоя пол.
19. Ако си на тинейджърски купон, можеш да
пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е
само за секс.
20. Повечето хора родени около 1990 вече са
правили повече секс от теб.
21. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл,
значи или си прекалено стар или прекалено
гей.
22. Сложил си парола на файла с паролите си.
23. Пращаш е-мейли на колегата в съседния
офис.
24. Като причина да не поддържаш връзка с
роднини и приятели изтъкваш, че нямат
е-мейли.
25. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но
нямаш време да поговориш с майка си повече
от веднъж седмично.
26. Ако не получаваш поща вкъщи повече от
седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да
получаваш редовно само глупави реклами. Ако
обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от
ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
27. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма
спелинг чек (проверка на правописа).
28. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy"
- "paste".
29. Купил си си дигитална камера, за да
правиш колкото си искаш снимки и сега имаш
толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
30. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a,
за да провериш дали няма някой вкъщи, за да
ти помогне с покупките.
31. Ядосваш се на приятелите ти, че
закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали
на GSM-a.
32. Децата ти не искат да ядат храна, която не
е танцувала по телевизията.
33 Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди
да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
34. Колкото повече си разпределяш времето,
толкова по-малко ти остава.
35. Слагаш наклонени усмивки, дори когато
пишеш с химикал
36. Накланяш си главата на една страна,
когато се усмихваш
37. Четеш този текст, съгласен си с него, и се
усмихваш.
38. Още по-лошо, знаеш на кого точно ще
препратиш тази статия.
39. Прекалено си увлечен, за да забележиш, че
в този списък номер 9 няма.
40. Трябва ти само секунда за да пробягаш с
поглед текста и да се убедиш, че номер 9
наистина няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар