Ода за ...

Замислих се какво влагаме в понятието ода.

За някой това сигурно е (ooo - даааа), за други жанр на лирическата поезия с възторжени чувства на възхвала, а за трети нещо друго - все тая.

Тази трибуквена дума е думата пазеща в себеси възможно най-силният порив на това да покажем нещо в добра светлина, да го възхвалим, да погледнем на него от друг ъгъл, да покажем на целият свят колко значимо е то или просто да му се поклоним.

Добре е да отделим секунда внимание на някой позабравени неща глождещи всекидневният ни живот.

Ода за пръднята

Вървя по улицата тиха, мръсна,
светът около мене е заспал
и мисля си, че само ако фъсна,
ще се събуди целия квартал...

Надига се във мене нежен трепет,
фъснята преминава във пръдня
и всичко живо мога да изтрепя,
ако я пусна аз на свобода!

О, боб! Защо те ядох снощи?!
Сега изпълнен съм със твоя газ
и той надува тялото ми в пристъп мощен
и не издържам вече аз...

Салют! Експлозия разцепи мрака.
Заря изригна в нощната тъма -
сякаш цистерна имах между двата крака,
избухнала със мощна миризма

Във този миг разтресе се земята;
стени и сгради падаха със вой;
прощална песен пееха стъклата
и сипеха се долу във порой...

О, ужас! Сякаш в Хирошима
попаднал бях незнайно откъде...
безсилна ще е даже мойта рима
да преразкаже що око виде...

Трагедията беше нечовешка -
децата плачат, майките пищят
В прегръдката си ледено-мъртвешка
за вечен сън притиска ги нощта.

Аз гледах вцепенен, недоумявах,
реалност ли е, сън ли е това?
Как цялата трагедия направих
с една-едничка... бобена пръдня...

Ода за гъза

Сред цялата житейска какафония

на този свят объркан и чурук,
гъзът е най-удачната хармония
на форма, миризма, на цвят и звук.

Но той е и най-нещастен според мене...
Мълчи без стон и тегли си каиша.
Цял живот го сплескват от седене,
но рядко ще го чуеш да въздиша...

И ако ежедневно в пек и студ
нежно го забърсваш с вестник „Труд”,
ти можеш като мъничко дете
дори да го научиш да чете.

Гъзът ни дефинира пестеливо
как би могло да се обоснове,
че всяко нещо доста справедливо
може да се раздели на две.

Затова, а не от суета
не мога туй без трепет да отмина,
в жените най харесвам таз черта,
деляща им гъза наполовина

Не ме е срам това да изразя,
защото даже с риск за свойто его
каквото и да кажа за гъза
ще е разтегливо като него.

И нека хулят разни индивиди
осмивайки гъза със кални струи,
че по-добре е дин път да се види,
вместо десет пъти да се чуе.

О, нека го охулват гадно! Нека!
Ще повтарям пак със страст гореща –
гъзът е кат сърцето на човека,
не чувства, той горкият, но усеща...

Може би затуй са тъй оскъдни
шегите ни и нямат вече хъс..
Как весело, кажи човек да пръдне
с тоя тъжен и загрижен гъз?

И за да остави този стих следа
надигам гневен и протестен вот.
Гъзът е изход, драги господа!

Недейте го превръща и във вход!

ОДА ЗА ТОАЛЕТНАТА

Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се лайното и човека
И всеки тръгва сам по своя път...

Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Лайното по тръбите тежки,
Надолу, с другите лайна...

След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето лайнце
Лайното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно

А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море...

Ода за срането

В този тъй прекрасен ден
Да ви приветсвам умилен,
Да ви пожелая гръмогласно
В живота всичко най-прекрасно.
Но какво може да ви предложим:
Любов, пари и красота......
Всичко туй е суета.
Липсва ли ти сал едничко -
Махни с ръка и плюй на всичко.
Едничко щастие е под небето -
Това е мили мой срането!
Срането ободрява,
Срането подмладява,
Срането туй е всичките блага.
Сери да ти стане драго,
Сери в кухни,
Сери в спални,
Сери в зъболекарски чакални,
Сери, сери и ако щеш гъза си съдери!
Отидеш ли и ти на сняг,
На пухкавия сняг се изсери!
Със зор разтягай си халката
И слушай как шуми гората.
В Дунав - газейки реката
Сери направо във водата!
Оглеждай дупето си бяло
В това немирно огледало.
Но може запек да те хване,
Срането мъка да ти стане,
Тогава много не мисли
И бързо с пръст в гъза бръкни.
Чак тогаз ще разбереш,
Що блаженство е да сереш.
Представи си цялата земя
Покрита с тънък слой лайна.
Тогаз подай си ти главата
Някъде измежду лайната
И ако няма място на Земята
Иди се изсери на Луната.