Спомен за луната

Полека влизам в къщата си мръсна,
навсякъде е тъмно, няма ток,
в леглото ми лежи пачавра гнъсна

във унисон с панелният ми блок.

Хладилника поглеждам вяло
отвътре гледа бяла тишина

къде е сиренето бяло,

къде е мъртвата свиня.

Отвън виси обесена луна
под нея гарван грачи звучно
луната гледам с мъничко тъга

да си луна е адски скучно.

Още от Андрей Слабаков