Умотворенията на Димитър Пенев!

"Задръстването е голямо, отбий в лоялното" (напътствия към шофьора)

"Не е честно, ще подам констатация" (при игра на карти)

"Момчета, тренировката ще се води от Краси Борисов, ако ви стане студено ще пуснем лампите"

"Запознайте се с новия си другар. Иван Трифонов от Янтра. Абе незнам дали е Иван или Трифон, но трябва да му поогънем краката, щото са малко криви. Страх ме е да не му пробутат лесно топката между тях" (1988 година, представянето на новото попълнение в ЦСКА Трифон Иванов)

"Знам ги много добре. Там са Марадоната и Каниджа. Те са европейски шампиони на Южна Америка" (на световното в САЩ преди мача с Аржентина)

"Момчета, днес ще играем по системата 4-4-3". След като му е направена забележка, че играчите стават 12 Пената отвръща: "Абе сега ще играем или ще броим."

"Познавам австрийците, много добър отбор. Бил съм и на стадионът им - "Кратера" (б.а. всъщност Пратера). Около него има много люлки" (Пената за Австрия)

"Какво ми се пръскаш със скъпи парфюми. Това да не ти е модна къща. И стига си ги баламосвал другите с истории за света и за райската империя. Мен не ме интересува дали знаеш кой е Цезар, Мезар или Пезар. Аз искам да играеш футбол, ако не ще те пратя да учиш в БАН" (Пенев към Иво Димов)

"Не са нищо особено. Имат само двама нападатели, близнаци. Единият е на 26 години, другият на 27. С тях трябва да се внимава" (Пенев за Динамо Минск)

Пенев нарежда отбора: "Ти ще играеш в ляво, ти в дясно, ти в центъра"
Иво Димов: Ама Пена, ние станахме 12!
Пенев: Щом толкова говориш сега няма да играеш
(разбор преди мач)

„На нас, треньорите, това ни е работата — да бъдем уволнявани.“

„Направихме това, което направихме“ (след 4-тото място на Световното първенство по футбол в САЩ — 1994 г.)

„Митко беше дечко, но го хвана немската мая.“ — относно развитието на Димитър Бербатов (2004)

„- Кременлиев, ти ще пазиш номер 11, Златков (б.а. всъщност Златко Янков) ти ще си с Кантона.
- Ама те са един и същ човек!?
- Тогава двамата ще се разберете някак си.“ (На разбор в съблекалнята)

"Този футболист тича и се смее. И защо се смее? Защото е толкова нисък, че тревата го гъделичка по мадурите" (коментар за бившия играчна Нафтекс Момчил Желев) (е това кърти мифки !!!)

"Младият Барбуков" (всъщност става дума за Бербатов)

"Казах на момчетата да играят бавно, но бързо. Тоест да си подават с къси
пасове в центъра, но ако наш нападател се откъсне напред да го търсят с
дълъг пас". (обяснения след мач)

"Средните хора на швеците са много добри" (коментар за съперника)

"Знам го този хотел, тук правих комоция на книгата ми" (коментарът пак е
излишен)

Нигерия ни скъсва с 3:0 в първата среща в нашата група. В съблекалнята всички са с наведени глави и не смеят и дума да обелят. Пената отива при Трифон и му вика: “Тия чернилки толкова много ли воняха, че нито веднъж с Хубчев не се приближихте до тях! Да ви бяхме взели от Министерството на отбраната по един противогаз!”

Остава един ден преди осминафинала с Мексико. Стратега уж е разузнал изцяло съперника. На пресконференцията го питат: “Г-н Пенев, как смятате да неутрализирате най-добрите играчи на мексиканския тим Луис Гарсия и Аспе?”
Следва култов отговор: “Лесно. И тримата ги познавам отлично от записите, които им гледахме! Луис е най-техничен, а Гарсия и Анте са бавни, но играят с умисъл.”

На загрявката преди четвъртфинала с Германия напрежението е обхванало целия отбор барабар с треньори и масажисти. Само Пената го раздава “перде”. Стратега поглежда към небето и се цепи: “Туй слънце какво е малко, а пък цялата земя огрява. Как стават тез работи, само учените знаят!”

След 1:2 от Италия на полуфинала Пенчо пак прави разбор. И за пореден път бърка името на Златко Янков: “Златков, що така му даваше на Баджо да прави каквото си поиска с топката? Да не ти е баджанак?! Насо (б.р. - Наско Сираков), ти добре изработи дузпата, ама онзи Костакурта ли е, Костахуйта ли е, само във врата ти дишаше...”

След поредната тренировка се бъзика с Румен Христов: “Ей, Ромарио, много те е хванало слънцето, бе! Я като се къпеш, се поизтъркай малко повече, че утре отиваме на лагер в Европата.


Есента на 1998 година. Жребият определя “Атлетико” (Мадрид) за съперник на ЦСКА в турнира за купата на УЕФА. Чул, недочул, Пената прави поредното си гръмко изказване пред отбора: “Испанците са опасни. Особено онова, къдравото, Киков (Кико). Имат и бразилче - Жмуньо (Жуниньо), който направо скрива топката. Затуй, получим ли записите, ще ги разузнаем подробно. Лулчев, не ми се прозявай, щото оня дингил, къдравия, ти ще го пазиш. Да видим ставаш ли за юнак и за златна ябълка, или змеят ще те изяде.”