Разклати след употреба
Вяра
На Него
Господи, колко си проста!?
Господи, колко си тлъста!?
Тъпа, космата и грозна!
Ниска, разплута и гнъсна!
Господи защо ме наказа
С изрод подобен на нея!?
Господи, явно ме мразиш
Но да се сърдя не смея...
Рано сутрин, след като си се събудил до нея
Мечти за любов
На тези, който са обърнали пържолата
Печален педераст във мрака броди
Увяхнал стар с хроничен диабет
Видиотен от хиляди несгоди
В протрит балтон, с леке отпред
Няма вече кой да го обича
По темето плешиво да го гали
В очите му любовно да наднича
Кога е болен - тихо да го жали
И да закърпи старите му гащи
Да сготви вещо постен, стар фасул
А вечер седнали на прага бащин
Да се целуват в цъфналия гюл
Но той е сам и броди в мрака мрачен
Вали проливен, ситен дъжд
И шляпа в локвите и тихо плаче
Един увяхнал, сбръчкан мъж
Море
На Недялко Йорданов
Вървя си бавно край морето
Вървя си мрачничко по плажа
И чайки мяркат се в морето
и чудя се какво да кажа
Дали, че времето е лошо
Дали, че ми омръзна вече
Ти вечер да се срещаш с Гошо,
А аз да гледам от далече
Но аз съм сам, мълча си и си трая
Но аз съм сам с морето и със плажа
Аз ще ти кажа, че това е краят
Това е всичко дето ще ти кажа
и още
Разклати преди употреба - писоарна лирика
Няма коментари:
Публикуване на коментар